10. И като видя Яков Рахил дъщерята на Лавана, брата на майка си, и овците на Лавана брата на майка си, приближи Яков и отвали камика от устието на кладенеца, и напои овците на Лавана брата на майка си.
11. И целуна Яков Рахил; и възвиси гласа си и плака.
12. И каза Яков на Рахил че е брат на баща й, и че е син на Ревека; и тя се завтече та каза на баща си.
13. И като чу Лаван за Якова, сестриния си син, завтече се да го посрещне; и пригърна го, и целуна го, и заведе го в дома си. И приказа Яков Лавану всичко това.
14. И рече му Лаван: Наистина ти си кост моя и плът моя. И живя при него един месец дни.