17. И убоя се, и рече. Колко е страшно това място! това не е друго, но е дом Божий, и тези са врата небесни.
18. И като стана Яков на сутринта, взе камика който си беше турил възглавие, и изправи го стълп, и изля елей на върха му.
19. И нарече името на онова място Ветил; а името на онзи град беше по-напред Луз.
20. И обрече Яков обрек и рече: Ако бъде Бог с мене, и ме упази в този път по който отхождам, и ми даде хляб да ям и облекло да се облека,
21. и се върна с миром в дома на отца си, тогаз Господ ще бъде Бог мой;
22. и този камик който поставих стълп ще бъде дом Божий; и от всичко което ми дадеш ще дам десетъка на тебе.