30. И като свърши Исаак да благославя Якова, щом Яков беше излязъл от лицето на отца си Исаака, дойде Исав брат му от лова си.
31. И сготви и той вкусно ястие, и донесе на отца си; и рече на отца си: Да стане отец ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32. И рече му Исаак отец му: Кой си ти? И той рече: Аз съм син ти, първородний твой Исав.
33. И разтрепера се Исаак с твърде голямо разтреперване, и рече: А кой ще е той който ми улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да влезнеш ти, и го благослових? и благословен ще бъде.
34. Когато чу Исав думите бащини си, извика с един голям и твърде горестен вик; и рече на баща си: Благослови ме, и мене, отче мой.
35. И той рече: Дойде брат ти с измама и взе благословението ти.
36. И рече Исаав: Право му са нарекли името Яков, защото сега втори път ме спъва: взе първородството ми и, ето, сега взе и благословението ми. И рече: Не си ли задържал и за мене благословение?
37. А Исаак отговори и рече Исаву: Ето, господар го поставих над тебе, и всичките му братя направих раби нему, и обдарих го с жито и вино; и сега що да ти сторя, чадо мое?
38. И рече Исав на баща си: Токо едно ли благословение имаш, отче мой? Благослови ме, и мене, отче мой. И възвиси Исав гласа си и плака.