45. И преди да престана да думам в сърдцето си, ето, Ревека излизаше с водоноса на рамото си, и слезе на извора и наля; и рекох й: Я ме напой;
46. и тя побърза и сне водоноса си от рамото си, и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; и тъй, пих аз, и напои и камилите.
47. И попитах я и рекох: чия си дъщеря? и тя рече: Дъщеря съм на Ватуила сина Нахорова, когото му роди Мелха. И турих обецата на лицето й и гривните на ръцете й.
48. И наведох се та се поклоних Господу, и благослових Господа Бога на господина моего Авраама, който ме доведе по правия път, да взема за сина му дъщерята на брата на господина моего.
49. Сега прочее, ако искате да сторите милост и истина господину моему, кажете ми; ако ли не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50. А Лаван и Ватуил отговориха и рекоха: От Господа стана това нещо: ние не можем да ти речем ни зло ни добро.
51. Ето, Ревека пред тебе: земи я и иди, и нека бъде жена на сина на господина твоего, както е Господ рекъл.
52. И като чу рабът Авраамов думите им, поклони се до земята Господу.
53. И извади рабът сребърни и златни украшения и облекла та даде на Ревека: даде още скъпи дарове на брата й и на майка й.
54. И ядоха и пиха, той и человеците които бяха дошли с него, и пренощуваха. И като станаха на сутринта, рече: Изпроводете ме към господаря ми.
55. И рекоха брат й и майка й: Нека поседи момата с нас до десетина дни: после нека иде.