1. И Авраам беше стар, преминал на възраст; и Господ благослови Авраама във всичко.
2. И рече Авраам на раба си, по-стария в дома му, на настоятеля на всичкия му имот: Да туриш ръката си под бедрото ми,
3. и ще те закълна в Господа Бога на небето и Бога на земята че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на Хананейците между които живея,
4. но ще идеш на мястото ми, и при рода ми, и ще вземеш жена за сина ми Исаака.
5. А рабът му рече: Може да не ще жената да дойде подире ми в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в оназ земя, от дето си излязъл?
6. И рече му Авраам: Пази, да не върнеш сина ми там.
7. Господ Бог небесни който ме взе из дома на отца ми и от земята на рождението ми, и който ми говори, и който ми се закле и рече: На твоето семе ще дам таз земя, той ще изпрати ангела си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.
8. Ако ли жената не ще да дойде подире ти, тогаз ще бъдеш свободен от това мое заклеване, само сина ми да не върнеш там.
9. И тури рабът ръката си под бедрото на Авраама господина своего, и закле му се за това нещо.
10. И взе рабът от камилите на господина си десет камили, и тръгна, и в ръцете му беше всичкото благо на господина му; и стана та отиде в Месопотамия, в града Нахоров.
11. И тури камилите да коленичат вън от града при водния кладенец, надвечер когато излазят жените да си наливат вода.
12. И рече: Господи, Боже на господина моего Авраама, дай ми, моля, добра среща днес, и стори милост на господина моего Авраама.
13. Ето, аз стоя при извора на водата, а дъщерите на градските жители излазят да наливат вода;
14. и момата на която река: Я наведи подноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, тя нека е оная която си отредил за раба си Исаака; и от това ще позная че си сторил милост на господина моего.
15. И преди да престане той да говори, ето, излазяше Ревека, която беше се родила Ватуилу, сину на Мелха, жена на Нахора Авраамовия брат, и на рамото й водоносът й.
16. А момата беше твърде красна на глед, девица, и мъж не беше познала, и тъй, като слезе на извора, напълни водоноса си, и възлязваше.
17. А рабът се завтече да я посрещне и рече: Я ме напой малко вода от водоноса си.
18. А тя рече: Пий, господине мой; и побърза и сне водоноса си на ръката си и напои го.
19. И като го напои рече: И за камилите ти ще извадя, доде се напият всичките.