8. И като стана рано на сутринта, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези думи в ушите им; и человеците се много уплашиха.
9. И повика Авимелех Авраама и рече му: Що стори ти с нас? и какво ти съгреших, та нанесе на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи които не трябва да се правят.
10. И рече Авимелех Аврааму: Що си видял ти, та стори това нещо?
11. И рече Авраам: Понеже аз рекох: Не ще да има страх Божий в това място; и ще ме убият заради жена ми.
12. И наистина сестра ми е, дъщеря на баща ми, но не дъщеря на майка ми; и стана ми жена.
13. И когато ме стори Бог да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Това добро ще ми сториш: на всяко място дето отидем, казвай за мене: Той ми е брат.
14. И взе Авимелех овци, и говеда, и раби, и рабини, и даде Аврааму, и върна му Сарра жена му.
15. И рече Авимелех: Ето земята ми пред тебе: насели се дето ти е угодно.
16. И на Сарра рече: Ето, дадох тисяща сребърници на брата ти; ето, това ти е покривало за очите пред всички които са с тебе и пред всички други. И така биде тя обличена.
17. И помоли се Авраам Богу; и изцели Бог Авимелеха, и жена му, и рабините му; и родиха чада.
18. Защото Господ беше заключил съвсем всички ложесна в дома Авимелехов поради Сарра, жената Авраамова.