3. И дойде Бог при Авимелеха през нощта насъне и рече му: Ето, ти умираш поради тази жена която си взел; защото тя си има мъж.
4. А Авимелех не беше се приближил при нея; и рече: Господи, ще убиеш ли и праведен народ?
5. Не рече ли ми той: Сестра ми е? и тя пак, тя рече: Брат ми е. С незлобие на сърдцето си и с чистота на ръцете си сторих аз това.
6. И рече му Бог насъне: И аз познах че това си сторил ти с незлобие на сърдцето си; и аз още те задържах да не съгрешиш пред мене, за това не те оставих да се прикоснеш до нея.
7. И сега върни жената на человека, защото е пророк, и ще се помоли за тебе, и ще живееш, но ако я не върнеш, знай че непременно ще умреш, ти и всичките твои.
8. И като стана рано на сутринта, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези думи в ушите им; и человеците се много уплашиха.
9. И повика Авимелех Авраама и рече му: Що стори ти с нас? и какво ти съгреших, та нанесе на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи които не трябва да се правят.
10. И рече Авимелех Аврааму: Що си видял ти, та стори това нещо?
11. И рече Авраам: Понеже аз рекох: Не ще да има страх Божий в това място; и ще ме убият заради жена ми.
12. И наистина сестра ми е, дъщеря на баща ми, но не дъщеря на майка ми; и стана ми жена.
13. И когато ме стори Бог да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Това добро ще ми сториш: на всяко място дето отидем, казвай за мене: Той ми е брат.
14. И взе Авимелех овци, и говеда, и раби, и рабини, и даде Аврааму, и върна му Сарра жена му.
15. И рече Авимелех: Ето земята ми пред тебе: насели се дето ти е угодно.