17. И Господ рече: Ще скрия ли аз от Авраама което ще направя?
18. понеже Авраам непременно ще бъде народ велик и силен; и ще се благословят чрез него всичките народи на земята;
19. защото го познавам че ще заповяда на синовете си и на дома си след себе си: и ще упазят пътя Господен, да правят правда и съд, за да направи Господ да дойде на Авраама онова което е говорил за него.
20. И рече Господ: Понеже голям викът Содомски и Гоморски, и грехът им е твърде тежък,
21. да слязна сега, да видя дали са сторили напълно по вика който дойде до мене; и ако не, да зная.
22. И като тръгнаха от там мъжете, отидоха кум Содом; а Авраам стоеше още пред Господа.
23. И приближи се Авраам и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24. Може да има петдесет праведни в града: да ли ще погубиш мястото и да му не простиш за петдесетте праведни които са в него?
25. Да не бъде ти да сториш таквоз нещо, да убиеш праведния с нечестивия, щото праведният да стане като нечестивия! Да не бъде това от тебе! Съдията на всичката земя няма ли да направи правосъдие?
26. И Господ рече: Ако намеря в Содом петдесет праведни вътре в града ще простя на всичкото място заради тях.
27. И отговори Авраам и рече: Ето, сега начнах да говоря Господу аз който съм прах и пепел:
28. може от петдесетте праведници да няма петима; ще погубиш ли всичкия град поради петимата? И рече: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29. И приложи още Авраам да му говори и рече: Може да се намерят четиридесет. И рече: Няма да сторя това заради четиридесетте.
30. И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако още говоря: може да се намерят там тридесет. И рече: Няма да сторя това ако намеря тридесет.
31. И рече Авраам: Ето, сега начнах да говоря Господу: може да се намерят там двадесет. И рече: Няма да го погубя заради двадесетте.
32. И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако продумам още еднъж: може да се намерят там десет. И рече: Няма да го погубя заради десетте.