13. И Господ рече Аврааму: Защо се засмя Сарра и каза: Като остарях аз, дали ща роди наистина?
14. Има ли нещо невъзможно у Господа? В определеното време ще се върна при тебе, до година по това време, и Сарра ще има син.
15. Тогаз Сарра се отрече и думаше: Не се засмях; защото й дойде страх. А той рече: Не, ти се засмя.
16. Като станаха от там мъжете обърнаха се към Содом: и Авраам идеше с тях да ги изпроводи.
17. И Господ рече: Ще скрия ли аз от Авраама което ще направя?
18. понеже Авраам непременно ще бъде народ велик и силен; и ще се благословят чрез него всичките народи на земята;
19. защото го познавам че ще заповяда на синовете си и на дома си след себе си: и ще упазят пътя Господен, да правят правда и съд, за да направи Господ да дойде на Авраама онова което е говорил за него.
20. И рече Господ: Понеже голям викът Содомски и Гоморски, и грехът им е твърде тежък,
21. да слязна сега, да видя дали са сторили напълно по вика който дойде до мене; и ако не, да зная.
22. И като тръгнаха от там мъжете, отидоха кум Содом; а Авраам стоеше още пред Господа.
23. И приближи се Авраам и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24. Може да има петдесет праведни в града: да ли ще погубиш мястото и да му не простиш за петдесетте праведни които са в него?
25. Да не бъде ти да сториш таквоз нещо, да убиеш праведния с нечестивия, щото праведният да стане като нечестивия! Да не бъде това от тебе! Съдията на всичката земя няма ли да направи правосъдие?