3. Бог дойде от Теман, И Светий от гората Фаран. (Села.) Славата му покри небесата, И земята бе пълна с хвалата му.
4. Сиянието му бе като виделината: Лучи излизаха из ръката му; И там бе скришницата на крепостта му.
5. Пред него предшествуваше морът, И огневици излизаха под нозете му.
6. Застана, и измери земята, Погледна, и направи да треперят народите; И древните гори се съкрушиха, Вечните хълмове се смириха: Пътищата му са вечни.
7. Видях шатрите на Етиопия в скърб: Поклатиха се опоните на Мадиамската земя.
8. Разгневи ли се Господ против реките? Да ли бе яростта ти против реките? Или гневът ти против морето, Та си възлязъл на конете си И на колесниците си за избавление?
9. Извлечен биде вън лъкът ти, Както възвести ти на племената с клетва. (Села.) Ти раздра земята с реки.
10. Видяха те горите и се поклатиха: Потоп водний нападна: Бездната проводи гласа си, Повдигна ръцете си нависоко.
11. Слънцето и луната застанаха в жилището си: Във виделината на стрелите ти ходеха, В сиянието от святкането на твоето копие.
12. С негодуване си прошел през земята, С ярост си стъпкал народите.
13. Излязъл си за избавление на людете си, За избавление на помазаника си: Поразил си началника из дома на нечестивите, Открил си основанията до врата. (Села.)