11. Слънцето и луната застанаха в жилището си: Във виделината на стрелите ти ходеха, В сиянието от святкането на твоето копие.
12. С негодуване си прошел през земята, С ярост си стъпкал народите.
13. Излязъл си за избавление на людете си, За избавление на помазаника си: Поразил си началника из дома на нечестивите, Открил си основанията до врата. (Села.)
14. Пронизал си с копията му главата на военачалниците му: Устремиха се като вихрушка за да ме разпръснат: Радостта им бе като да изядат скришно сиромаха.
15. Прошел си през морето с конете си, През купове на много води.
16. чух, и чревата ми се смутиха Устните ми трепереха от гласа: Гнилота влезе в костите ми, И на мястото си се разтреперах, Та да си почина в деня на скърбта. Когато възлезе против людете Онзи който ще се опълчи против тях.
17. Ако и да не прозябне смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Паството да се изтреби из оградата, И да няма говеда в кошарите.
18. Аз обаче ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
19. Иеова Господ е силата ми, И ще направи нозете ми като на елените, И ще ме направи да ходя по високите си места.- Първому певцу върху струнните ми оръдия.