6. Защото, ето, аз повдигам Халдейците, Народ лют и устремителен, Който ще пройде през ширината на земята, За да насели селения не свои.
7. Страшни са и ужасни: Съдбата им и властта им ще происхожда от тях.
8. И конете им са по-бързи от рисове, И по-устремителни от вечерни вълци; И конниците им ще скачат, И конниците им ще дойдат от далеч; Ще литнат като орел бързащ на ядене.
9. Всички ще дойдат за грабеж: Взорът на лицата им е на напред, И ще съберат пленници като пясък.
10. И ще се присмиват на царете, И началниците ще им са за присмех: Ще се присмиват на всеки твърдел; Защото ще награмадят пръст и ще го обладаят.
11. Тогаз духът му ще се измени, И ще премине всеки предел, и ще нечествува, Отдаващ тази своя крепост на бога си.
12. Не си ли ти от века, Господи, Боже мой, Свети мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба; И ти, Крепки, турил си ги за наказание нам.
13. Очите ти са по-чисти отколкото да гледаш лукавщините, И не можеш да гледаш в беззаконието: Защо гледаш на беззаконниците, и мълчиш, Когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?
14. И правиш ли человеците като морските риби, Като гадините, които нямат началник над себе си?
15. Изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; За то се весели и се радва.
16. За то жъртвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му избрано.
17. Да ли за то ще изпразднува мрежата си? И няма да жали да убива всякога народите?