1. И рече Елисей: чуйте словото Господне. Така говори Господ: Утре, около този час, една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечмик за един сикъл, при портата на Самария.
2. И князът на когото на ръката се подпираше царят отговори на Божия человек та рече: И прозорци ако би направил Господ на небето можеше ли това нещо да стане? А той рече: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3. А в входа на портата имаше четирма мъже прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим ние тук доде умрем?
4. Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там: ако седим тук, пак ще умрем. Сега прочее, да идем та да припаднем в Сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни умъртвят, ще умрем.
5. И станаха като мръкнуваше за да влязат в Сирийския стан; и когато дойдоха до края на Сирийския стан, ето, нямаше человек там.
6. Защото Господ беше направил да се чуе в стана на Сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и рекоха си един на друг: Ето, Израилевът цар е наемнал против нас Хетейските царе и Египетските царе за да дойдат върх нас.
7. Заради това станаха та побягнаха в тъмнината, и оставиха шатрите си, и конете си, и ослите си, стана както беше, и побягнаха за живота си.
8. И когато тези прокажени отидоха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро и злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; и върнаха се та влязоха в друг шатър, и взеха други от там, и отидоха та скриха и тях.