4. И като отидоха при Иордан, сечеха дърва.
5. И като сваляше единът гредата, падна желязото в водата; и извика и рече: О, господарю! и то беше заемнато!
6. А человекът Божий рече: Де падна? И показа му мястото. Тогаз отсече едно дърво та хвърли там; и желязото изплава.
7. И рече: Вземи си го. И простря ръката си та го взе.
8. А Сирийският цар ратуваше против Израиля, и направи съвет с рабите си и рече: На еди-кое и на еди-кое място ще разположа стана си.
9. И проводи человекът Божий на Израилевия цар и рече: Пази се да не преминеш това място, защото Сирийците нападнаха там.
10. И проводи Израилевий цар на мястото което му рече человекът Божий и заръча за него; и упази се от там не еднъж нито дваж.
11. И смути се сърдцето на Сирийския цар за това нещо; и свика рабите си та им рече: Не щете ли да ми известите кой от нашите е към Израилевия цар?
12. И рече един от рабите му: Никой, Господарю мой царю; но Елисей пророкът който е в Израил известява на Израилевия цар думите които говориш в клетта на ложницата си.
13. И рече: Идете та вижте де е, за да проводя да го хванат. И известиха му и рекоха: Ето, в Дотан е.
14. И проводи там коне, и колесници, и велико воинство които дойдоха през нощ та обиколиха града.
15. И когато стана на утринта слугата на человека Божий та излезе, ето, войска беше обиколила града с коне и колесници; и рече му слугата му: Ах, господарю! какво ще правим?
16. А той рече: Не бой се; защото повече са онези които са с нас нежели онези които са с тях.