4. Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна.
5. И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше.
6. И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят.
7. Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти.
8. И един ден замина Елисей в Сунам, дето имаше една голяма жена; и тя го задържа та яде хляб. И колкото пъти заминваше, свръщаше там за да яде хляб.
9. И рече жената на мъжа си: Ето сега, познавам че той е свет Божий человек който всякога наминва у нас.
10. Да направим, моля, малка горничка на стената; и да турим там за него одър, и трапеза, и седалище, и светилник, за да свръща там когато дохожда при нас.
11. И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там.
12. И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него.
13. И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си.
14. И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.
15. И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16. И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си.
17. И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей.
18. И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите.