25. И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка!
26. Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре.
27. А когато дойде при Божия человек в гората, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи за да я оттегли. Но человекът Божий рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; и Господ скри това от мене, и не ми яви.
28. А тя рече: Да ли исках син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29. Тогаз рече на Гиезия: Препаши чреслата си, и вземи тоягата ми в ръка та иди: ако срещнеш человек, да го не поздравиш, и ако те поздрави някой, да му не отговориш; и тури тоягата ми върх лицето на детето.
30. А майката на детето рече: Жив Господ и жива душата ти, не ща да те оставя. И стана та отиде след нея.
31. А Гиезий отиде преди тях, и тури тоягата върх лицето на детето; но ни глас нито слушаше. За това се върна да го посрещне, и му извести и рече: Не се събуди детето.
32. И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му.
33. Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу.