14. И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.
15. И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16. И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си.
17. И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей.
18. И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите.
19. И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на момчето: Занес го при майка му.
20. И взе го та го занесе при майка му; и седе на колената й до пладне, и умря.
21. И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе.
22. И повика мъжа си и рече: Проводи ми, моля, едното от момчетата и една от ослиците за да тичам при Божия человек, и да се върна.
23. А той рече: Защо отиваш ти днес при него? Не е нов месец, нито събота. А тя рече: Мир.
24. Тогаз оседла ослицата, и рече на раба си: Върви, и напредвай: не забавяй поради мене карането освен ако ти заповядам.
25. И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка!
26. Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре.