11. И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там.
12. И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него.
13. И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си.
14. И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.
15. И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16. И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си.
17. И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей.
18. И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите.
19. И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на момчето: Занес го при майка му.
20. И взе го та го занесе при майка му; и седе на колената й до пладне, и умря.
21. И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе.