18. Но това е малко нещо пред очите на Господа: ще предаде Моава в ръката ви;
19. и ще поразите всеки ограден град и всеки избран град, и ще свалите всяко добро дърво, и ще заградите всичките водни източници, и ще развалите с камене всяка добра част земя.
20. И на утринта, като ставаше приношението, ето, дойдоха води от пътя на Едом и напълни се земята с вода.
21. И като чуха всичките Моавци че възлязоха царете за да се бият с тях, събраха се всички които можеха да препасват нож та застанаха на пределите.
22. И станаха на утринта и като изгря слънцето върху водите, видяха Моавците водите от среща червени като кръв,
23. и рекоха: Това е кръв: несъмнено царете са направили бой и ударили са се един с други; сега прочее на користите, Моаве!
24. И като дойдоха в Израилевия стан, станаха Израиляните та поразиха Моавците, тъй щото побягнаха от лицето им; и биещи Моавците влязоха в земята им,
25. и градовете съсипаха, и в всяка добра част земя хвърлиха всеки камика си та я напълниха, и всичките водни източници затикнаха, и всяко добро дърво отсякоха само в Кир-арасет оставиха каменете му; и заобиколиха го пращниците та го поразиха.
26. И когато Моавският цар видя че сражението се преукрепяваше против него, взе с себе си седемстотин мъже сабленосци за да разсекат воинството дори до Едомския цар; но не могоха.
27. Тогаз взе първородния си син който щеше да се въцари вместо него та го принесе всесъжение на стената. И стана голямо негодуване върх Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.