5. И отидоха при Исаия рабите на цар Езекия.
6. И рече им Исаия: Така ще речете на господаря си: Така говори Господ: Не бой се от думите които си чул с които рабите на Асирийския цар ме похулиха.
7. Ето, аз ще туря в него такъв дух щото, като чуе слух, ще се върне в земята си; и ще го направя да падне чрез нож в земята си.
8. И върна се Рапсак, и намери Асирийския цар че ратуваше против Ливна; защото чу че беше тръгнал от Лахис.
9. И царят, когато чу че говорят за Тирака Египетския цар: Ето, излезе да ратува против тебе, проводи пак посланници Езекию и каза:
10. Така ще говорите на Езекия Юдиния цар и ще речете: Бог твой на когото уповаваш да те не прелъстява като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.
11. Ето, ти чу що направиха Асирийските царе на всичките места, как ги изтребиха; и ти ли ще се избавиш?
12. Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар?
13. Де е царят на Емат, и царят на Арфад, и царят на града Сефаруим, Ена, и Ава?
14. И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.
15. И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.
16. Приклони, Господи, ухото си и чуй: оттвори, Господи, очите си и виж; и чуй думите на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.
17. Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха народите и земята им,
18. и хвърлиха в огън боговете им; защото не бяха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за това ги погубиха.