24. Аз изкопах, и пих чужди води; И с стъпката на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените.
25. Не си ли чул че аз направих това отдавна, и от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини.
26. За това жителите им станаха безсилни, Уплашиха се, и посрамиха се: Бяха трева на полето, и злак, И трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.
27. Но аз зная жилището ти. И изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.
28. Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлязоха в ушите ми, За това ще туря куката си в ноздрите ти, И уздата си в устните ти, Та ще те върна през пътя през който си дошел.
29. И то ще ти бъде знамение: Това лято ще ядете което е саморасло, И второто лято, което прораснува от истото; А третото лято, посейте, и пожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.
30. И упазеното от Юдиния дом Което е останало ще пусне корени пак долу И ще даде горе плод.
31. Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът, И из гората Сион упазеното: Ревността на Господа Саваота ще свърши това.
32. Заради това, така говори Господ за Асирийския цар: Няма да влезе в този град, Нито ще ще хвърли там стрела, Нито ще излезе пред него с щит, Нито ще въздигне против него окоп.
33. По пътя по който е дошел, по него ще се върне, И в този град няма да влезе, говори Господ.
34. Защото ще защитя този град да го опазя, Заради мене и заради раба ми Давида.
35. И в онази нощ излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.
36. И тръгна Сенахирим Асирийският цар та отиде, и върна се, и живееше в Ниневия.