12. Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар?
13. Де е царят на Емат, и царят на Арфад, и царят на града Сефаруим, Ена, и Ава?
14. И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.
15. И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.
16. Приклони, Господи, ухото си и чуй: оттвори, Господи, очите си и виж; и чуй думите на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.
17. Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха народите и земята им,
18. и хвърлиха в огън боговете им; защото не бяха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за това ги погубиха.
19. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля се, от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.
20. Тогаз проводи Исаия Амосовий син до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мен против Сенахирима Асирийския цар.
21. Това е словото което Господ говори за него:- Унижи те, присмя ти се, девицата, дъщерята Сионова: Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.
22. Кого си укорил и похулил ти? И против кого си възвисил глас И си надигнал високо очите си? Против Светаго Израилева.
23. Господа си укорил ти чрез посланниците си, и рекъл си: С множеството на колесниците си възлязох аз Върх височината на горите, Върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, Избраните му елхи; И ще вляза в крайните му обиталища, В дъбравата на неговия Кармил.
24. Аз изкопах, и пих чужди води; И с стъпката на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените.
25. Не си ли чул че аз направих това отдавна, и от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини.