9. А в четвъртото лето на цар Езекия, което бе седмото лето на Осия сина на Ила, Израилевия цар, Салманасар Асирийский цар възлезе върх Самария и я обсаждаше.
10. И в свършъка на три години я превзе: в шестото лето на Езекия, което бе деветото лето на Осия Израилевия цар, превзе се Самария.
11. И отведе Асирийският цар Израиля в плен в Асирия, и тури ги в Ала и в Авор при реката Гозан, и в Мидските градове;
12. защото не послушаха гласа на Господа Бога своего, но престъпиха завета му, всичко което заповяда Мойсей рабът Господен, и не послушаха нито го направиха.
13. А в четиринадесетото лето на цар Езекия възлезе Сенахирим Асирийският цар върх всичките оградени Юдини градове и ги превзе.
14. И проводи Езекия Юдинът цар на Асирийския цар в Лахис и рече: Съгреших: върни се от мене: каквото туриш върх мене, ще го нося. И тури Асирийският цар на Езекия Юдиния цар триста таланта сребро и тридесет таланта злато.
15. И даде му Езекия всичкото сребро колкото се намери в дома Господен и в съкровищата на царския дом.
16. В онова време разкова Езекия златото от дверите на храма Господен и от стълповете които той, Езекия Юдинът цар, бе покрил с злато, и го даде на Асирийския цар.
17. И проводи Асирийският цар Тартана, и Рапсариса, и Рапсака от Лахис при цар Езекия, с голяма сила, в Ерусалим. А те възлязоха та дойдоха в Ерусалим. И когато възлязоха, дойдоха та застанаха при водовода на горния водоем, който е в друма на нивата на тепаничаря.
18. И извикаха към царя; и излязоха при тях Елиаким Хелкиевът син, домостроителът, и Шевна писецът, и Иоах Асафовът син, паметописецът.
19. И рече им Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така говори великият цар, Асирийският цар: Кое е това упование в което уповаваш?
20. Ти говориш: Имам съвет и сила за бран; но това е само думи на устни. Сега на кого се надееш та си се подигнал против мене?
21. Сега, ето, ти се надееш на жезла на строшената онази тръст, на Египет, на която ако се някой подпре ще се втикне в ръката му та ще я промуши. Такъв е Фараон Египетският цар към всички които се надеят на него.
22. Но ако ми речете: На Господа Бога нашего уповаем, - не е ли той на когото високите места и олтарите отне Езекия, и рече на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар ще се поклоните в Ерусалим?
23. Сега прочее дай залози на господаря ми Асирийския цар; а аз ще ти дам две тисящи коне, ако можеш от твоя страна да дадеш всадници върх тях.