5. свещениците нека го вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разваленията на дома дето се намери разваление.
6. Но в двадесет и третото лето на цар Иоаса свещениците не бяха поправили разваленията на дома.
7. Заради това повикна цар Иоас Иодая свещеника и свещениците та им рече: Защо не проправихте разваленията на дома? Сега прочее не вземайте вече сребро от познатите си, но давайте го за разваленията на дома.
8. И склониха свещениците да не вземат вече сребро от людете, и да не поправят разваленията на дома.
9. И взе Иодай свещеникът един ковчежец, и отвори дупка върх покрова му та го тури при олтаря отдясно на входа в дома Господен; и свещениците които пазеха дверите туряха в него всичкото сребро вносимото в дома Господен.
10. И когато гледаха че беше много среброто което бе в ковчежеца, царският писец и великият свещеник възлизаха та връзваха в мешци и броеха среброто намереното в дома Господен.
11. И даваха изброеното сребро в ръцете на онези които правеха делото, които имаха настоятелството на дома Господен; а те го иждивяваха по дърводелците и градителите които работеха в дома Господен,
12. и по зидарите и по каменосечците за да купуват дърва и дялани камене та да поправят разваленията на дома Господен, и за всичкото що трябваше за поправянето на дома.
13. Но от среброто що се вносяше в дома Господен не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, ни един златен съсъд или сребърен съсъд.
14. Но даваха го на работниците, и поправяха с него дома Господен.
15. И не търсеха сметка от человеците на които даваха среброто за да се разподели на работниците, защото работеха верно.
16. Среброто което бе за престъпление и среброто което бе за грях не се носеше в дома Господен: то беше на свещениците.
17. Тогаз възлезе Азаил Сирийският цар та ратува против Гет и облада го: сетне обърна Азаил лицето си за да възлезе против Ерусалим.