4. Сега прочее така говори Господ: Няма да слезеш от одъра на който си възлязъл, но непременно ще умреш. И отиде си Илия.
5. И върнаха се при него вестителите; а той им рече: Защо се върнахте?
6. И рекоха му: Един человек възлезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя който ви е проводил та му кажете: Така говори Господ: Няма ли Бог в Израил та пращаш ти да попиташ Ваал-зевува Акаронския бог? Няма прочее да слезеш от одъра на който си възлезъл, но непременно ще умреш.
7. И рече им: Какъв вид имаше человекът който възлезе да ви посрещне та ви говори тези думи?
8. И отговориха му: человек космат, и препасан около чреслата си с кожен пояс. И рече: Илия е Тесвиецът.
9. Тогаз проводи царят при него петдесетоначалник с петдесетте му. И възлезе при него; и, ето, той седеше на върх гората. И рече му: человече Божий, царят рече: Слез.
10. И отговори Илия и рече на петдесетоначалника: Ако съм аз человек Божий, нека слезе огън от небето та нека изяде тебе и петдесетте ти. И слезе огън от небето та изяде него и петдесетте му.
11. И прати пак при него друг петдесетоначалник с петдесетте му. И говори той и рече му: человече Божий, така говори царят: Скоро слез.
12. И отговори Илия та им рече: Ако съм аз человек Божий, нека слезе огън от небето та нека изяде тебе и петдесетте ти. И слезе огън Божий от небето та изяде него и петдесетте му.
13. И пак прати трети петдесетоначалник с петдесетте му. И възлезе третият петдесетоначалник, и дойде та коленичи пред Илия, и моли го и рече му: человече Божий, нека бъде, моля се, многоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои раби.
14. Ето, слезе огън от небето та изяде първите двама петдесетоначалници с петдесетте им; нека бъде прочее животът ми многоценен пред очите ти.