39. тогаз ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и прости, и подействувай та дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, защото ти, само ти, познаваш сърдцата на всичките человечески синове;
40. за да ти се боят в всичките дни които живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.
41. И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради името ти,
42. (защото ще чуят великото твое име, и държавната твоя ръка, и разпростряната ти мишца,) когато дойде та се помоли в този дом,
43. ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и подействувай в всичко за което чужденецът те призове; за да познаят всичките люде на земята името ти, да ти се боят както людете ти Израил, и да познаят че твоето име се призова върху този дом който съградих.
44. Когато людете ти излязат на бой против неприятелите си дето ги проводиш, и се помолят Господу, към страната на града който ти избра и дома който съградих на твоето име,
45. тогаз послушай от небето молитвата им и молението им, и защити правото им.
46. Когато ти съгрешат, (защото никой человек не е безгрешен,) и им се разгневиш та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земята на неприятеля, далеч или близу,
47. и дойдат в себе си в земята дето са отведени пленници та се обърнат, и се помолят тебе в земята на онези които са ги запленили, и рекат: Съгрешихме, беззаконувахме, неправдувахме,
48. и се обърнат към тебе с всичкото си сърдце и с всичката си душа в земята на неприятелите си които са ги запленили, и се помолят тебе към земята си която си дал на отците им, към града който си избрал, и към дома който съградих на името ти,
49. тогаз послушай от небето, от мястото на обитанието си, молитвата им и молението им, и защити правото им,
50. и прости на людете си които са ти съгрешили, и остави всичките им престъпления чрез които станаха престъпници против тебе, и преклони в милост към тях тези които са ги пленили, за да ги помилват;
51. защото те са люде твои, и наследие твое са, които си извел ти из Египет, отсред желязната пещ.
52. Нека са прочее очите ти отворени към молението на раба ти и към молението на людете ти Израиля, за да ги послушваш за каквото те призоват;
53. защото ти ги отлъчи от всичките народи на земята за да са наследие твое, както говори ти чрез ръката на Мойсея раба си когато изведе отците ни из Египет, Господи Иеова.
54. И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55. И застана та благослови всичкото събрание на Израиля с голям глас, и рече:
56. Благословен Господ който даде упокоение на людете си Израиля по всичко колкото се обеща: не падна нито една от всичките добри думи които говори чрез ръката на Мойсея раба си.
57. Дано бъде Господ Бог наш с нас както бе с отците ни, да ни не остави нито да ни отхвърли!