23. и рече: Господи Боже Израилев, няма Бог подобен тебе на небето горе и на земята долу, ти който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
24. ти който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил, и говорил си с устата си, и свършил с ръката си, както в този ден.
25. И сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил ти нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимават синовете ти в пътя си, за да ходят пред мене както ти ходи пред мене.
26. Сега прочее, Боже Израилев, нека се утвърди, моля, словото ти което говори ти на раба си Давида отца ми.
27. Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят, колко по-малко този дом който съградих!
28. Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе днес,
29. за да са очите ти нощя и деня отворени към този дом, към мястото за което ти рече: Името ми ще бъде там, за да слушаш молитвата с която рабът ти се моли на това място.
30. И слушай молението на раба си и на людете си Израил когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
31. Ако съгреши някой человек на ближния си, и ближният поиска клетва от него за да направи да се закълне, и клетвата дойде пред олтаря ти в този дом,
32. тогаз послушай ти от небето, и подействувай, и направи съд на рабите си, и осъждай беззаконния щото да върнеш върх главата му деянието му, а оправдай праведния да му отдадеш според правдата му.
33. Когато людете ти Израил бъдат ударени пред неприятеля защото са ти съгрешили, и се върнат към тебе та прославят името ти, и направят молитва, и се помолят пред тебе в този дом,
34. тогаз ти послушай то небето, и прости греха на людете си Израиля, и възвърни ги в земята която си дал на отците им.
35. Когато се небето затвори, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,
36. тогаз ти послушай от небето, и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.
37. Глад ако стане в земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелят им ако ги обсади в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,
38. всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната на сърдцето си и простре ръцете си към този дом,
39. тогаз ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и прости, и подействувай та дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, защото ти, само ти, познаваш сърдцата на всичките человечески синове;
40. за да ти се боят в всичките дни които живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.
41. И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради името ти,