8. И рабът ти е вред твоите люде които си ти избрал, люде много които от множеството не могат да се изброят нито да се сметнат.
9. Дай прочее на раба си сърдце разумно за да съди людете ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този голям твой народ?
10. И угодно биде това слово Господу, че Соломон поиска това нещо.
11. И рече му Бог: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си много дни, и не поиска за себе си богатство, и не поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разумяваш съд,
12. ето, направих според словото ти: ето, дадох ти сърдце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен тебе, нито подир тебе ще възстане подобен тебе.
13. А още ти дадох каквото не си искал, и богатство и слава, щото между царете не ще да има подобен тебе в всичките ти дни.
14. И ако ходиш в пътищата ми, и пазиш повеленията ми и заповедите ми, както ходи отец ти Давид, тогаз ще продължа дните ти.
15. И събуди се Соломон; и, ето, бе съновидение. И дойде в Ерусалим, и застана пред ковчега на завета Господен, и принесе всесъжения, и направи примирителни приношения, и направи пир на всичките си раби.
16. Тогаз дойдоха при царя две жени блудници та застанаха пред него.
17. И рече едната жена: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и родих като живеех в къщата с нея.
18. А в третия ден откак родих аз роди и тази жена; и живеехме заедно: нямаше чужденец с нас в къщата; само ние двете бяхме в къщата.
19. И през нощта умира синът на тази жена, понеже легнала върх него.
20. А тя като станала в полунощ взела сина ми от до мене, като спеше рабинята ти, та го турила в лоното си, а сина си мъртвия турила на лоното ми.
21. И като станах на утринта за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта като го съгледах, ето, не бе син ми когото родих.
22. А другата жена рече: Не; но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тя рече: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.