6. А Соломон рече: Ти направи голяма милост на раба си Давида отца ми, понеже ходи пред тебе с истина, и с правда, и с сърдечна правота с тебе; и ти за него упази тази голяма милост, и даде му син да седне на престола му както този ден.
7. И сега, Господи Боже мой, ти направи раба си цар вместо Давида отца ми; и аз съм момче малко; не зная как да излизам и да влизам.
8. И рабът ти е вред твоите люде които си ти избрал, люде много които от множеството не могат да се изброят нито да се сметнат.
9. Дай прочее на раба си сърдце разумно за да съди людете ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този голям твой народ?
10. И угодно биде това слово Господу, че Соломон поиска това нещо.
11. И рече му Бог: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си много дни, и не поиска за себе си богатство, и не поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разумяваш съд,
12. ето, направих според словото ти: ето, дадох ти сърдце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен тебе, нито подир тебе ще възстане подобен тебе.
13. А още ти дадох каквото не си искал, и богатство и слава, щото между царете не ще да има подобен тебе в всичките ти дни.