11. И рече му Бог: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си много дни, и не поиска за себе си богатство, и не поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разумяваш съд,
12. ето, направих според словото ти: ето, дадох ти сърдце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен тебе, нито подир тебе ще възстане подобен тебе.
13. А още ти дадох каквото не си искал, и богатство и слава, щото между царете не ще да има подобен тебе в всичките ти дни.
14. И ако ходиш в пътищата ми, и пазиш повеленията ми и заповедите ми, както ходи отец ти Давид, тогаз ще продължа дните ти.
15. И събуди се Соломон; и, ето, бе съновидение. И дойде в Ерусалим, и застана пред ковчега на завета Господен, и принесе всесъжения, и направи примирителни приношения, и направи пир на всичките си раби.
16. Тогаз дойдоха при царя две жени блудници та застанаха пред него.
17. И рече едната жена: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и родих като живеех в къщата с нея.
18. А в третия ден откак родих аз роди и тази жена; и живеехме заедно: нямаше чужденец с нас в къщата; само ние двете бяхме в къщата.
19. И през нощта умира синът на тази жена, понеже легнала върх него.
20. А тя като станала в полунощ взела сина ми от до мене, като спеше рабинята ти, та го турила в лоното си, а сина си мъртвия турила на лоното ми.
21. И като станах на утринта за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта като го съгледах, ето, не бе син ми когото родих.
22. А другата жена рече: Не; но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тя рече: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.