Старият Завет

Новият Завет

3 Царе 22:26-37 Цариградски (BG1871)

26. И рече Израилевий цар: Хванете Михея та го върнете при Амона градския княз и при Иоаса царския син,

27. и речете: Така говори царят: Турете тогоз в тъмницата, и хранете го с хляб печален и с вода печална доде се върна с мир.

28. И рече Михей: Ако наистина се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. И рече: чуйте вие всички люде.

29. И възлезе Израилевът цар и Иосафат Юдинът цар в Рамот-галаад.

30. И рече Израилевий цар на Иосафата: Аз ще се прелича и ще вляза в сражението; а ти облечи одеждите си. И преличи се Израилевий цар та влезе в сражението.

31. А Сирийский цар бе заповядал на тридесет и двата свои колесниценачалници и рекъл: Не се бийте нито с малък нито с голям, но само с Израилевия цар.

32. И като видяха колесниценачалниците Иосафата, тогаз те рекоха: Несъмнено този е Израилевът цар; и заобиколиха да го ударят; но Иосафат извика.

33. И като видяха колесниценачалниците че не беше Израилевът цар, върнаха се от да го гонят.

34. А един человек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята; а той рече на колесничника си: Завърни ръката си та ме изведи из воинството, защото се раних.

35. И сражението стана голямо в онзи ден; а царят се удържа на колесницата срещу Сирийците, и привечер умря. и кръвта течеше от раната в недрото на колесницата.

36. И около захождането на слънцето стана проглашение в стана и казваше: Всеки да си иде в града си, и всеки на мястото си.

37. И умря царят, и донесе се в Самария; и погребоха царя в Самария.

Прочетете пълната глава 3 Царе 22