1. И след тези събития Навутей Иезраелецът имаше лозе в Иезраел, близу до дома на Ахаава Самарийския цар.
2. И говори Ахаав на Навутея и рече: дай ми лозето си да го имам за градина на зеле, понеже е близу до дома ми; и ще ти дам вместо него по-добро лозе от него, или, ако ти е угодно, ще ти дам цената в сребро.
3. И Навутей рече Ахааву: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследие.
4. И дойде Ахаав в дома си дряхъл и огорчен за тази дума която му каза Навутей Иезраелецът и рече: Не ща да ти дам бащиното си наследие. И легна на одъра си та отвърна лицето си, и не яде хляб.
5. И дойде при него Иезавел жена му та му рече: Защо е духът ти дряхъл, та не ядеш хляб?
6. А той й тече: Понеже говорих на Навутей Иезраелеца и рекох му: Дай ми лозето си с сребро; или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
7. И рече му Иезавел жена му: Ти ли сега царуваш над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърдцето ти: аз ще ти дам лозето на Навутея Иезраелеца.
8. Тогаз писа писма в Ахаавово име, и запечата с печата му, та проводи писмата на старейшините и на благородните които бяха в града му, които живееха с Навутея;
9. и пишеше в писмата и казваше: Прогласете пост, и турете Навутея на чело на людете;
10. и турете двама лоши человеци срещу него за да засвидетелствуват против него и да рекат: Ти похули Бога и царя. Тогаз изведете го и убийте го с камене, и нека умре.
11. И направиха мъжете от града му, старейшините и благородните които живееха в града му, както им бе проводила Иезавел, според написаното в писмата които им прати.
12. Прогласиха пост, и туриха Навутея на чело на людете.
13. И влязоха двама лоши человеци та седнаха срещу него; и свидетелствуваха лошите человеци против него, против Навутея, пред людете и рекоха: Навутей похули Бога и царя. Тогаз го изведоха вън от града та го убиха с камене; и умря.
14. И пратиха на Иезавел и казаха: Навутей е убит с камене, и умря.
15. И като чу Иезавел че Навутей бе убит с камене и умря, рече Иезавел Ахааву: Стани, наследи лозето на Навутея Иезраелеца което не рачеше да ти даде с сребро; защото Навутей не е жив, но умря.
16. И като чу Ахаав че Навутей умря, стана Ахаав да слезе в лозето на Навутея Иезраелеца за да го наследи.
17. И биде слово Господне към Илия Тесвиеца и рече:
18. Стани, слез да посрещнеш Ахаава Израилевия цар който живее в Самария; ето, той е в лозето на Навутея дето слезе да го наследи.
19. И ще му говориш и речеш: така говори Господ: Уби ли ти, а още наследва ли ти? И ще му говориш и речеш: Така говори Господ: На мястото дето псетата лизаха кръвта на Навутея, ще лижат псетата кръвта ти, ей, твоята.
20. И рече Ахаав Илию: Намери ли ме ти, враже мой? И отговори: Намерих те; защото продаде ти себе си за да правиш зло пред Господа.
21. Ето, говори Господ, аз ще докарам зло върх тебе, и ще помета след тебе, и ще изтребя на Ахаава всичко до крак, и затворения и оставения в Израил;
22. и ще направя дома ти както дома на Иеровоама Наватовия син, и както дома на Вааса Ахииния син, заради прогневането с което ме ти прогневи, и направи ти Израиля да съгреши.
23. И за Иезавел още говори Господ и каза: Псетата ще изядат Иезавел при предстението на Иезраел.
24. Който Ахаавов умре в града, псетата ще го изядат; и който умре в полето, птиците небесни ще го изядат.
25. Никой наистина не биде подобен Ахааву, който продаде себе си за да прави което е лошо пред Господа както го подбуждаше Иезавел жена му.
26. И направи много мерзости като следваше идолите, по всичко както правеха Аморейците които Господ изгони от лицето на Израилевите синове.
27. И като чу Ахаав тези думи, раздра дрехите си, и тури вретище на снагата си, и пости, и лежеше обвит в вретище, и ходеше внимателно.
28. И биде слово Господне към Илия Тесвиеца и рече:
29. Видя ли как се смири Ахаав пред мене? Понеже се смири пред мене, не ща да докарам злото в дните му: в дните на сина му ще докарам злото на дома му.