32. И препасаха се с вретища около чреслата си, и с въжа на главите си дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Рабът ти Венадад говори: Нека живее душата ми, моля. И рече: Жив ли е още? брат ми е.
33. И мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да повторят това що излезе из устата му; и рекоха: Брат ти Венадад. И рече: Идете, доведете го. И когато дойде при него Венадад, той го възкачи на колесницата си.
34. И рече му Венадад: Градовете които взе баща ми от баща ти, ще ти ги отдам; и ще си направиш стъгди в Дамаск както направи баща ми в Самария. И аз, рече Ахаав, ще те пусна с този уговор. Така направи уговор с него и пусна го.
35. А един человек от синовете на пророците рече на ближния си с слово Господне: Удари ме, моля. Но не рачи человекът да го удари.
36. И рече му: Понеже не послуша ти гласа Господен, ето, като тръгнеш от мене, лъв ще те порази. И като тръгна от него, намери го лъв и порази го.
37. Намери сетне другиго человека, и рече: Удари ме, моля. И человекът го удари, и с удара направи рана.
38. Тогаз си отиде пророкът та чакаше на пътя за царя преличен с покров на очите си.
39. И като минуваше царят, той извика към царя и рече: Рабът ти излезе всред сражението; и, ето, един человек като свърна на страна доведе едного при мене и рече: Пази тогоз человека; ако побегне някак, тогаз животът ти ще бъде вместо живота му, или ще платиш един талант сребро.
40. И като се упражняваше рабът ти тук и там, той се изгуби. И рече му Израилевий цар: Този е съдът ти: ти си го съм изрекъл.
41. Тогаз ускори та дигна покрова от очите си; и позна го Израилевий цар че беше от пророците.
42. И рече му: Така говори Господ: Понеже ти пусна от ръката си человека когото аз бях определил за изтребление, заради това животът ти ще бъде вместо неговия живот, и людете ти вместо людете му.
43. И отиде си Израилевий цар в дома си дряхъл и огорчен, и дойде в Самария.