6. Направи прочее според мъдростта си, и да не оставиш да слезе седината му с мир в гроба.
7. Но на синовете на Верзелая Гадаадеца направи милост, и нека са от тези които ядат на трапезата ти; защото така се приближиха те при мене когато бягах от лицето на брата ти Авесалома.
8. И ето с тебе Семей Гираевът син, Вениаминецът, от Ваурим, който ме прокле с горка клетва в който ден отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне в Иордан, и заклех му се в Господа и рекох: Няма да те умъртвя с меч.
9. Сега прочее да го не обезвиниш; защото си мъж мъдър, и знаеш що да му направиш, и да сведеш седината му с кръв в гроба.
10. И заспа Давид с отците си, и погребе се в Давидовия град.
11. А дните в които царува Давид над Израил бяха четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12. И седна Соломон на престола на отца си Давида; и укрепи се царството му много.
13. А Адония Агитинът син дойде при Витсавее, Соломоновата майка. И тя рече: С мир ли идеш? И рече: С мир.
14. После рече: Имам една дума да ти река. И тя рече: Говори.
15. И рече: Ти знаеш че мене принадлежеше царството, и на мене беше турил всичкий Израил лицето си за да царувам; но царството се обърна та стана на брата ми, защото от Господа му стана.
16. Сега прочее искам едно искане от тебе; не ми го отричай. И тя му рече: Говори.
17. И каза: Речи, моля, на Соломона царя (защото не ще да ти отрече това) да ми даде Ависага Сунамянката за жена.
18. И рече Витсавее: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.
19. И влезе Витсавее при цар Соломона за да му говори за Адония. И стана царят да я посрещне, и поклони й се; сетне седна на престола си, положи и престол за царската майка, която седна отдясно му.
20. И рече: Едно малко прошение прося от тебе; не ми го отричай. И рече й царят: Проси, майко моя; защото не ще да ти отрека.
21. И тя рече: Нека се даде Ависага Сунамянката на Адония брата ти за жена.
22. И отговори цар Соломон и рече на майка си: А защо ти просиш Ависага Сунамянката за Адония? изпроси за него и царството, (защото ми е по-голям брат,) и за него, и за Авиатара свещеника, и за Иоава Саруиния син.
23. И закле се цар Соломон в Господа и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако Адония не говори това слово против живота си.