6. И тъй, разделиха земята помежду си за да я обиколят: Ахаав отиде по един път особен, и Авдия отиде по друг път особен.
7. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господине мой Илие?
8. И той му рече: Аз. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9. А той рече: Що съм съгрешил, та искаш да предадеш раба си в ръката на Ахаава за да ме убие?
10. Жив Господ Бог твой, няма народ или царство дето да не е проваждал господарят ми да те търси; и когато казваха: Няма го, той заклеваше царството и народа че не са те намерили.
11. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
12. И като се отделя аз от тебе, Дух Господен ще те отведе дето не зная; и когато отида та известя това Ахааву, и не те намери, ще ме убие. Но рабът ти се бои от Господа от младостта си.
13. Не извести ли се на господаря ми що сторих аз когато Иезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто мъже от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга пещера, и храних ги с хляб и вода?
14. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; но той ще ме убие.
15. И рече Илия: Жив Господ на Силите пред когото предстоя че днес ще се явя нему.