18. А той рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте заповедите Господни, и отиде ти след Ваалимите.
19. Сега прочее проводи и събери при мене всичкия Израил на гората Кармил, и пророците Ваалови четиристотин и петдесет, и четирите стотин пророци на Ашера които ядат на Иезавелината трапеза.
20. И проводи Ахаав до всичките Израилеви синове та събра пророците на гората Кармил.
21. И дойде Илия при всичките люде та рече: До кога ще хромите между две мъдрувания? Иеова ако е Бог, следвайте го; ако ли е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни реч.
22. Тогаз рече Илия на людете: Аз сам останах пророк Господен; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
23. Нека ни дадат два юнца; и нека изберат единия юнец за тях си, и нека го раздробят, и нека го турят на дървата, и огън да не турят; и аз ще приготвя другия юнец, и ще го туря на дървата, и огън няма да туря.
24. И призовете името на бога си, и аз ще призова името на Господа; и онзи Бог, който отговори чрез огън, той нека е Бог. И отговориха всичките люде та рекоха: Добро е това слово.
25. И рече Илия на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте много; и призовете името на бога си, огън обаче да не турите.
26. И взеха юнеца който им се даде та го приготвиха, и призоваваха името на Ваала от утринта дори до пладне, и викаха: Послушай нас, Ваале! Но нямаше глас, и нямаше слушане; и скачаха около олтаря който бяха съзидали.
27. А около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте с голям глас, защото бог е: или се разговаря, или има нещо работа, или е на път, или може би спи и ще се събуди.
28. И викаха с голям глас, и режеха се според обичая си с ножове и с копия доде се изля кръв на тях.
29. И като премина пладне и те пророчествуваха дори до часа на приношението, не бе глас, и не бе слушане, и не бе внимание.