1. И, ето, дойде человек Божий от Юда в Ветил с слово Господне; а Иеровоам стоеше на олтаря за да покади.
2. И извика към олтаря с слово Господне и рече: Олтарю, олтарю, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, Иосия името му, и ще заколи върх тебе свещениците на високите места които кадят върх тебе; и человечески кости ще се изгорят върх тебе.
3. И даде знамение в истия ден и рече: Това е знамението което говори Господ: ето, олтарът ще се разседне, и пепелът който е на него ще се разсипе.
4. И когато чу цар Иеровоам словото на Божия человек което извика към олтаря в Ветил, простря ръката си от олтаря и рече: Хванете го. И изсъхна ръката му която простря върх него, щото не можа да я повърне към себе си.
5. И разседна се олтарът, и разсипа се пепелът от олтаря, според знамението което даде человекът Божий чрез словото Господне.
6. И отговори царят и рече на Божия человек: Помоли се, моля, на Господа Бога твоего, и направи моление за мене за да се повърне ръката ми към мене. И помоли се человекът Божий Господу, и повърна се ръката на царя към него, и стана както по-напред.
7. И рече царят на Божия человек: Влез с мене у дома и обядвай, и ще ти дам дар.
8. Но человекът Божий рече на царя: Ако щеш ми да половината от дома си не ща да вляза с тебе, нито ще ям хляб нито ще пия вода на това място;
9. защото така ми е заповядано чрез словото Господне което ми каза: Не яж хляб, и не пий вода, и не се връщай през пътя през който си дошел.
10. И тръгна си по друг път, и не се върна през пътя по който дойде в Ветил.
11. И живееше в Ветил един стар пророк; и дойдоха синовете му та му приказаха всичките дела които направи человекът Божий през онзи ден в Ветил; приказаха още на отца си и словата които говори на царя.
12. И рече им отец им: През кой път тръгна? А синовете му бяха видели през кой път тръгна человекът Божий който беше дошел от Юда.
13. И рече на синовете си: Пригответе ми осела. И приготвиха му осела; и седна на него
14. та отиде след Божия человек, и намери го че седи под един теревинт; и рече му: Ти ли си человекът Божий който си дошел от Юда? И рече: Аз.
15. И рече му: Дойди с мене в къщата ми та яж хляб.
16. А той рече: Не мога да се върна с тебе нито да дойда с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;
17. защото ми се говори чрез словото Господне: Да не ядеш хляб нито да пиеш вода там, нито да се върнеш та да отидеш през пътя през който си дошел.
18. И рече му: И аз към пророк както ти; и ангел ми говори чрез слово Господне и рече: Върни го с тебе в къщата си за да яде хляб и да пие вода. Слъга то.
19. И върна се с него та яде хляб в къщата му и пи вода.
20. И като седеше на трапезата, биде слово Господне към пророка който беше го върнал,
21. та извика към Божия человек що бе дошел от Юда и рече: Така говори Господ: Понеже не послуша ти гласа Господен, и не упази заповедта която ти заповяда Господ Бог твой,
22. но се върна та яде хляб и пи вода на мястото за което ти рече да не ядеш хляб нито да пиеш вода, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти.
23. И като яде хляб и като пи, оседла онзи осела на пророка когото върна.
24. И отиде си; но намери го лъв на пътя и го умъртви; и тялото му бе простряно на пътя, а оселът стоеше при него, и лъвът стоеше при тялото.
25. И, ето, мъже които минуваха видяха тялото простряно на пътя, и лъва че стои при тялото; и дойдоха та известиха това в града дето живееше старият пророк.
26. И когато чу онзи пророк който го върна от пътя, рече: Този е человекът Божий който не послуша гласа Господен; за това го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го умъртви според словото Господне което му говори.
27. И говори на синовете си и рече: Оседлайте за мене осела. И оседлаха.
28. И отиде та намери тялото му простряно на пътя, и осела и лъва че стоеха при тялото: лъвът не бе изял тялото нито разкъсал осела.
29. И дигна пророкът тялото на Божия человек та го тури на осела, и занесе го; и дойде в града старият пророк за да го оплаче и да го погребе.
30. И тури тялото му в гроба си; и плакаха над него и казваха: Горко, брате мой!
31. И като го погребе, говори на синовете си и рече: Като умра, погребете и мене в гроба дето е погребен человекът Божий: турете костите ми при костите му;
32. защото непременно ще се изпълни това нещо което извика чрез словото Господне против олтаря в Ветил, и против всичките домове на високите места които са в Самарийските градове.
33. След това Иеровоам не се повърна от лошия си път, но направи пак от най-долните люде свещеници на високите места: който искаше посвещаваше го, и биваше свещеник на високите места.
34. И стана това нещо грях на дома Иеровоамов, за да го изтреби и погуби от лицето на земята.