16. И като видя всичкий Израил че царят не ги послуша, отговориха людете на царя и рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? никакво наследие нямаме в Иесеевия син! В шатрите си, Израилю! Промисли сега, Давиде, за дома си. И отиде Израил в шатрите си.
17. А за Израилевите синове които живееха в Юдините градове, Ровоам царуваше над тях.
18. И проводи цар Ровоам Адорама, който бе над данта; и биха го с камене всичкий Израил, и умря. Заради това прибърза цар Ровоам да възлезе на колесницата за да побегне в Ерусалим.
19. Така отстъпи Израил от Давидовия дом дори до този ден.
20. И когато чу всичкий Израил че Иеровоам се върна, пратиха та го повикаха в събранието, и направиха го цар над всичкия Израил: освен Юдиното племе друг не последва Давидовия дом.
21. И като дойде Ровоам в Ерусалим, събра всичкия Юдин дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет тисящи избрани ратници, за да направят бран против Израилевия дом, за да възвърнат царството под Ровоама сина Соломонов.
22. Но слово Божие биде към Семаия человека Божия и рече: