15. Защото, когато бе Давид в Едом, и Иоав военачалникът възлезе да погребе избитите, и порази всяко мъжко в Едом,
16. (понеже шест месеца седя там Иоав с всичкия Израил, доде изтреби всяко мъжко в Едом,)
17. Адад побегна, той и с него няколко Едомци от рабите на отца му, за да отидат в Египет; а Адад бе малко дете.
18. И станаха от Мадиам та дойдоха в Фаран; и взеха с себе си мъже от Фаран та дойдоха в Египет при Фараона Египетския цар, който му даде къща, и определи му храна, и даде му земя.
19. И намери Адад голяма благодат пред Фараона, щото му даде за жена сестрата на жената си, сестрата на царицата Тахпенеса.
20. И роди му сестрата Тахпенесина сина му Генувата, когото Тахпеснеса отдои вътре у Фараоновия дом; и Генуват бе в дома на Фараона между Фараоновите синове.
21. И когато чу Адад в Египет че заспа Давид с отците си и че умря Иоав военачалникът, рече Адад Фараону: Отпусни ме да си отида в моята земя.
22. И рече му Фараон: Но от що си лишен при мене та искаш да отидеш в земята си? И отговори: Нищо; но отпусни ме, моля.
23. И подигна Бог нему и друг противник, Резона Елиадаевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера Совския цар,
24. и, като събра при себе си мъже, стана началник на чета когато порази Давид онези които бяха от Сова; и отидоха в Дамаск та се населиха там, и царуваха в Дамаск.
25. И той бе противник на Израиля през всичките дни на Соломона, освен злините които направи Адад; и досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.
26. И Иеровоам Наватовий син, Ефратец от Сарида, Соломонов раб, на когото майка му се наричаше Серуа, жена вдовица, и той подигна ръка против царя.
27. А тази бе причината за която подигна ръка против царя: Соломон съгради Мило, и поправяше развалата на стената на града на Давида отца си;
28. и человекът Иеровоам бе силен с крепост; и видя Соломон момъка че беше способен за работа, и постави го настоятел над всичките товари на Иосифовия дом.