10. та му заповяда за това нещо, да не отхожда никак след други богове; но той не упази онова което Господ заповяда.
11. За това рече Господ Соломону: Понеже се намери това в тебе, и ти не упази завета ми и повеленията ми които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на раба ти.
12. Но в твоите дни не ща да направя това, заради Давида отца ти: от ръката на сина ти ще го откъсна.
13. Не ща обаче да откъсна всичкото царство: едно племе ще дам на сина ти заради Давида раба ми, и заради Ерусалим който избрах.
14. И подигна Господ противник на Соломона, Адада Едомеца: той бе от царско семе в Едом.
15. Защото, когато бе Давид в Едом, и Иоав военачалникът възлезе да погребе избитите, и порази всяко мъжко в Едом,
16. (понеже шест месеца седя там Иоав с всичкия Израил, доде изтреби всяко мъжко в Едом,)
17. Адад побегна, той и с него няколко Едомци от рабите на отца му, за да отидат в Египет; а Адад бе малко дете.
18. И станаха от Мадиам та дойдоха в Фаран; и взеха с себе си мъже от Фаран та дойдоха в Египет при Фараона Египетския цар, който му даде къща, и определи му храна, и даде му земя.
19. И намери Адад голяма благодат пред Фараона, щото му даде за жена сестрата на жената си, сестрата на царицата Тахпенеса.
20. И роди му сестрата Тахпенесина сина му Генувата, когото Тахпеснеса отдои вътре у Фараоновия дом; и Генуват бе в дома на Фараона между Фараоновите синове.
21. И когато чу Адад в Египет че заспа Давид с отците си и че умря Иоав военачалникът, рече Адад Фараону: Отпусни ме да си отида в моята земя.
22. И рече му Фараон: Но от що си лишен при мене та искаш да отидеш в земята си? И отговори: Нищо; но отпусни ме, моля.
23. И подигна Бог нему и друг противник, Резона Елиадаевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера Совския цар,
24. и, като събра при себе си мъже, стана началник на чета когато порази Давид онези които бяха от Сова; и отидоха в Дамаск та се населиха там, и царуваха в Дамаск.
25. И той бе противник на Израиля през всичките дни на Соломона, освен злините които направи Адад; и досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.
26. И Иеровоам Наватовий син, Ефратец от Сарида, Соломонов раб, на когото майка му се наричаше Серуа, жена вдовица, и той подигна ръка против царя.
27. А тази бе причината за която подигна ръка против царя: Соломон съгради Мило, и поправяше развалата на стената на града на Давида отца си;
28. и человекът Иеровоам бе силен с крепост; и видя Соломон момъка че беше способен за работа, и постави го настоятел над всичките товари на Иосифовия дом.
29. И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророкът Ахия Силонецът, обречен с нова дреха, и двамата бяха сами на полето;