26. А мене, мене раба ти, и Садока свещеника, и Ванаия Иодаевия син, и Соломона раба ти не покани.
27. От господаря ми царя ли стана това нещо, и не си обявил ти на раба си кой ще седне на престола на господаря ми царя след него?
28. И отговори цар Давид и рече: Повикайте ми Витсавее. И влезе при царя та застана пред царя.
29. И закле се царят и рече: Жив Господ който избави душата ми от всичко утеснение,
30. непременно, както ти се заклех в Господа Бога Израилева и рекох че Соломон син те ще се въцари след мене, и той ще седне вместо мене на престола ми, така ще направя в този ден.
31. Тогаз Витсавее наведе се с лицето до земята та се поклони на царя, и рече: Да е жив господарят ми цар Давид в век.
32. И рече цар Давид: Повикайте ми Садока свещеника, и Натана пророка, и Ванаия Иодаевия син. И дойдоха пред царя.
33. И рече им царят: Вземете с себе си рабите на вашия господар та турете Соломона сина ми да седне на мъската ми, и низведете го в Гион;
34. и нека го помажат там Садок свещеникът и Натан пророкът за цар над Израиля; и затръбете с тръбата и речете: Да е жив цар Соломон!
35. Тогаз ще възлезете след него да дойде и да седне на престола ми; и той ще царува вместо мене, и нему заповядах да е княз над Израиля и над Юда.
36. И отговори Ванаия Иодаевът син на царя и рече: Амин! Господ Бог на господаря ми царя така нека заповяда.
37. Както биде Господ с господаря ми царя, така да е и с Соломона, и да увеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давида.