Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 22:1-13 Цариградски (BG1871)

1. И говори Давид Господу думите на тази песен в деня когато го избави Господ от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула,

2. и рече: - Господ е канара моя, и твърдиня моя, и избавител мой:

3. Бог е скала моя: на него ще се надея: Щит мой и рог на спасението ми, Висок мой стълп е, и прибежище ми е, Спасител мой е: ти ме избавяш от насилието.

4. Ще призова Господа хвалимаго, И ще се избавя от враговете си.

5. Защото вълните на смъртта ме окружиха, Порои на беззаконие ме устрашиха:

6. Адови болезни ме обиколиха, Смъртни примки ме стигнаха.

7. В утеснението си призвах Господа, И към Бога моего викнах; И чу от храма си гласа ми, И викането ми стигна в ушите му.

8. Тогаз се поклати и потресе земята: Основанията небесни се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи той.

9. Дим възхождаше из ноздрите му, И огън пояждаващ из устата му: Въглища се разпалиха от него.

10. И преклони небесата и слезе, И мрак бе под нозете му.

11. И възлезе на херувими и летя, И яви се на ветрови крила.

12. И положи за скиния около си тъмнината. Тъмни води, гъсти облаци на въздуха.

13. От светкането пред него Огнени въглища се разгоряха.

Прочетете пълната глава 2 Царе 22