2. И повикна царят Гавонците та им рече, (а Гаваонците не бяха от Израилевите синове, но от останалите Аморейци; и Израилевите синове бяха им се заклели; а Саул поиска да ги умъртви от ревността си към Израилевите и Юдините синове,-)
3. Давид прочее рече на Гаваонците: Що да ви направя? и с какво да направя умилостивение за да благословите наследието Господне?
4. А Гаваонците му рекоха: Ние нито за сребро нито за злато работа имаме със Саула или с дома му, нито искаме да умъртвиш за нас человек от Израил. И рече: Каквото речете ще ви направя.
5. И отговориха на царя: На человека който ни погуби, и който ухитри да ни изтреби щото да не съществуваме в никой от пределите на Израил,
6. нека се предадат нам седем человеци от синовете му, и ще ги обесим пред Господа в Гавая града на Саула избрания Господен. И рече царят: Аз ще ги предам.
7. Мемфивостея, обаче, сина на Ионатана Сауловия син, пожали царят заради клетвата Господня помежду им, между Давида и Ионатана Сауловия син.
8. И взе царят двамата синове на Ресфа дъщерята на Аия, които роди Саулу, Армония и Мемфивостея, и петимата синове на Михала дъщерята на Саула, които роди на Адриила Верзелаевия син Меолатянина,
9. та ги предаде в ръцете на Гаваонците; и обесиха ги на хълма пред Господа. И паднаха купно и седемте та се умъртвиха в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечимика.
10. А Ресфа дъщерята на Аия взе вретище та си го постла на канарата, от начало на жетвата доде капна на тях вода от небето, и не оставяше небесните птици да се прикоснат до тях деня, нито горските зверове нощя.
11. И извести се Давиду онова което направи Ресфа дъщерята на Аия, Сауловата наложница.
12. И отиде Давид та взе Сауловите кости и костите на Ионатана сина му от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха откраднали от улицата на Ветсан, дето ги бяха обесили Филистимците в който ден Филистимците бяха умъртвили Саула в Гелвуе,
13. и възведе от там костите на Саула и костите на Ионатана сина му; и събраха костите на обесените.
14. И заровиха костите на Саула и на Ионатана сина му в Вениаминовата земя в Сила, в гроба на Киса отца му, и направиха всичко що заповяда царят. И след това умилостиви се Бог към земята.
15. И направиха пак бой Филистимците против Израиля; и слезе Давид и рабите му с него та направиха бой против Филистимците; и умори се Давид.
16. А Исви-венон, който беше от чадата на Рафа, на когото копието тежеше триста медни сикли, който беше препасан с нов меч, имаше намерение да умъртви Давида.