15. Тогаз дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и дигнаха окоп против града като го поставиха при предстението; и всичките люде които бяха с Иоава копаеха стената за да я съсипят.
16. Тогаз една умна жена извика из града: Слушайте, слушаййте! Речете, моля, Иоаву: Приближи се до тук, и ще ти говоря.
17. И когато се приближи при нея, жената рече: Ти ли си Иоав? И той отговори: Аз. Тогаз му рече: Слушай думите на рабинята си. И отговори: Слушам.
18. И продума и рече: Имаха обичай да говорят в старо време и казваха: Нека идат да се допитат в Авел, и така да свършат работата.
19. Аз съм от мирните и верните на Израиля: ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погубиш наследието Господне?
20. И отговори Иоав и рече: Да не бъде, да ми не бъде, да погубя или да съсипя!
21. Работата не е така; но един мъж от гората Ефрем, на име Савей, син Вихриев, подигна ръката си против царя, против Давида; предайте него само, и ще си отида от града. И рече жената Иоаву: Ето, главата му ще ти се хвърли от стената.
22. И дойде жената при всичките люде та говори с мъдростта си. И отсякоха главата на Савея Вихриевия син та я хвърлиха Иоаву. Тогаз той затръби с тръбата, и разнесоха се от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна в Ерусалим при царя.
23. И Иоав беше над всичкото Израилево войнство; а Ванаия Иодаевий син, над Херетците и над Фелетците;
24. а Адорам беше над данъка; а Иосафат Ахилудовий син, паметописец;
25. а Сева писец; а Садок и Авиатар, свещеници;