23. И рече царят на Семея: Няма да умреш. И закле му се царят.
24. И Мемфивостей Сауловът син слезе да посрещне царя; и нито нозете си беше омил, нито брадата си сгладил, нито дрехите си беше изпрал от който ден царят тръгна дори до деня в който се върна с мир.
25. И когато дойде в Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?
26. А той отговори: Господарю мой царю, рабът ми ме измами; защото рабът ти рече: Да оседлая за себе си осела, и ще се кача на него та да ида при царя, защото рабът ти е хром.
27. И наклевети той раба ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като ангел Божий: направи прочее това що е угодно пред очите ти.
28. Защото всичкий дом на отца ми не бе освен мъже за смърт пред господаря ми царя; но ти нареди раба си между онези които ядяха на трапезата ти. И каква правда имам аз вече, и защо да се оплаквам още на царя?
29. И рече му царят: Защо говориш още за нещата си? аз рекох: Ти и Сива разделете си нивите.
30. И рече Мемфивостей на царя: И всичките нека вземе като господарят ми царят се върна в дома си с мир.
31. И Верзелай Галаадецът слезе от Рогелим та премина Иорадан с царя за да го изпроводи до оттатък Иордан.
32. И Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и прехранваше царя когато седеше в Маханаим, защото беше человек много голям.
33. И рече царят на Верзелая: Премини ти с мене, и ще те храня с мене в Ерусалим.
34. А Верзелай рече на царя: Колко са дните на годините на живота ми та да възляза с царя в Ерусалим?
35. Днес съм осемдесет години на възраст: мога ли да направя разсъждение между добро и зло? може ли рабът ти да усети що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певачките? защо прочее рабът ти да е още товар на господаря ми царя?
36. Рабът ти ще премине Иордан с царя до малко разстояние; а защо би ми направил царят това въздаяние?
37. Нека се върне рабът ти, моля, за да умра в града си при гроба на отца ми и майка ми; но, ето, рабът ти Хамаам нека премине с господаря ми царя; и стори си него както бъде угодно пред очите ти.
38. И рече царят: С мене ще премине Хамаам; и аз ще му сторя каквото се види угодно пред очите ти; и на тебе ще направя всичко каквото поискаш от мене.
39. И преминаха всичките люде Иордан. И когато премина царят, целуна царят Верзелая и благослови го; и той се върна на мястото си.
40. Тогаз замина царят в Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдини люде, още и половината от Израилевите люде, преведоха царя.
41. И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдините мъже та преведоха царя и домородието му през Иордан, и всичките Давидови мъже с него?
42. И отговориха всичките Юдини мъже на Израилевите мъже: Защото царят ни е сродник; и защо се сърдите за това нещо? да ли изядохме нещо от царя? или ни даде дар?
43. И отговориха Израилевите мъже на Юдините мъже и рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме в Давида повече нежели вие; защо прочее ни презряхте, и не стана първо съвет между нас за връщането на царя ни? И думите на Юдините мъже бяха по-жестоки от думите на Израилевите мъже.