20. А Иоав му рече: Няма да бъдеш вестител този ден, но друг ден ще занесеш известия, понеже царският син умря.
21. Тогаз рече Иоав Хусию: Иди извести на царя което си видял. И Хусий се поклони Иоаву и завтече се.
22. Тогаз Ахимаас Садоковий син рече пак Иоаву: Но каквото и да е, нека тичам и аз, моля, вслед Хусия. А Иоав рече: Защо искаш да тичаш, чадо мое, като нямаш приятни известия?
23. Но какво и да е, рече, нека се завтека. Тогаз му рече: Тичай. И завтече се Ахимаас през пътя на полето, и замина Хусия.
24. А Давид седеше между двете порти; и възлезе стражът на горницата на портата, на стената, и подигна очите си и видя, и, ето, человек тичаше сам.
25. И извика стражът и извести на царя. И царят рече: Ако е сам, има известия в устата си. И идеше и наближаваше.
26. И видя стражът че тича друг человек; и извика стражът към вратаря и рече: Ето друг человек който тича сам. И рече царят: И той е вестител.
27. И рече стражът: Тичането на първия ми се види като тичането на Ахимаса Садоковия син. И рече царят: Добър человек е той, и иде с добри известия.
28. И викна Ахимаас та рече на царя: Радуй се! и поклони се на царя с лицето до земята, и рече: Благословен Господ Бог твой, който предаде человеците които подигнаха ръката си против господаря ми царя.
29. И рече царят: Здрав ли е отрокът Авесалом? И отговори Ахимаас: Когато Иоав прати царския раб, и мене раба ти, видях голямото смущение, но не знаех що беше.
30. И рече царят: Върни се та застани там. И върна се та застана.
31. И, ето, дойде Хусий; и рече Хусий: Известия, господарю мой царю! защото Господ отмъсти за тебе в този ден от ръката на всички които се подигнаха върх тебе.
32. И рече царят на Хусия: Здрав ли е отрокът Авесалом? И отговори Хусий: Дано станат като онзи отрок враговете на господаря ми царя, и всички които се подигат върх тебе за зло!
33. И смути се царят, и възлезе в горницата на портата та плака; и като ходеше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!