12. А мъжат рече Иоаву: И тисяща сребърни сикли ако биха се наброили в дланта ми не бих турил ръката си на царския син; защото при ушите ни заповяда царят на тебе и на Ависея и на Итая и рече: Внимавайте всеки за отрока Авесалома.
13. А то инак аз бих сторил лъжа против живота си; а от царя се нищо не укрива; и ти би ми стоел противен.
14. Тогаз рече Иоав: Не трябва да губя време тук с тебе. И взе в ръката си три стрели та прониза сърдцето на Авесалома като беше още жив той всред теревинта.
15. И десет момци които носеха оръжията на Иоава заобиколиха та удариха Авесалома, и умъртвиха го.
16. И възтръби Иоав с тръбата, и върнаха се людете от да гонят след Израиля; защото възпря Иоав людете.
17. И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров вътре у дъбравата, и натрупаха на него куп камене много голям; и всичкий Израил побегна всеки в шатъра си.
18. А Авесалом, като беше жив, взе та постави за себе си стълп, който е в царевия дол; защото рече: Нямам син за да упази паметта на името ми; и нарече стълпа с името си; и нарича се до този ден Авесаломов Стълп.
19. Тогаз рече Ахимаас Садоковий син: Да се завтека сега та да занеса на царя известие че Господ му отмъсти от ръката на враговете му.
20. А Иоав му рече: Няма да бъдеш вестител този ден, но друг ден ще занесеш известия, понеже царският син умря.
21. Тогаз рече Иоав Хусию: Иди извести на царя което си видял. И Хусий се поклони Иоаву и завтече се.
22. Тогаз Ахимаас Садоковий син рече пак Иоаву: Но каквото и да е, нека тичам и аз, моля, вслед Хусия. А Иоав рече: Защо искаш да тичаш, чадо мое, като нямаш приятни известия?