4. И рече царят на Сива: Ето, твой е всичкият имот Мемфивостеев. И рече Сива: Кланям ти се: нека намеря благодат пред очите ти, господарю мой царю.
5. И когато дойде цар Давид у Ваурим, ето, излазяше от там человек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син Гираев; и излезе та вървеше и кълнеше,
6. и хвърляше камене върх Давида и върх всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни бяха му от дясно и от ляво.
7. И така говореше Семей и кълнеше: Излез, излез, мъжу кръвниче и мъжу злотворниче!
8. Върна ти Господ всичката кръв на Сауловия дом вместо когото се възцари ти, и предаде Господ царството в ръката на Авесалома сина ти; и, ето, ти се хвана в злото си, защото си мъж кръвник.
9. Тогаз Ависей Саруинът син рече на царя: Защо това мъртво псе да кълне господаря ми царя? остави, моля, да премина и да му отсека главата.
10. А царят рече? Що има между мене и вас, синове Саруини? Нека кълне, защото Господ му рече: Прокълни Давида. а кой ще рече: Защо направи ти така?
11. И рече Давид на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из утробата ми иска живота ми, колко повече сега този Вениаминец! Оставете го, нека кълне, защото Господ му заповяда.
12. Нека пригледа Господ оскърблението ми, и ми въздаде Господ добро вместо клетвата на тогова днес.
13. И вървеше Давид и мъжете му по пътя; а Семей вървеше покрай гората срещу него та кълнеше като вървеше, и хвърляше камене на него; и прашеше с пръст.
14. И дойде царят и всичките люде що бяха с него, уморени, та си починаха там.
15. А Авесалом, и всичките люде, и Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.