11. И рече Давид на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из утробата ми иска живота ми, колко повече сега този Вениаминец! Оставете го, нека кълне, защото Господ му заповяда.
12. Нека пригледа Господ оскърблението ми, и ми въздаде Господ добро вместо клетвата на тогова днес.
13. И вървеше Давид и мъжете му по пътя; а Семей вървеше покрай гората срещу него та кълнеше като вървеше, и хвърляше камене на него; и прашеше с пръст.
14. И дойде царят и всичките люде що бяха с него, уморени, та си починаха там.
15. А Авесалом, и всичките люде, и Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.
16. И когато дойде при Авесалома Хусай Архиецаът, приятелят Давидов, рече Хусай на Авесалома: Да е жив царят, да е жив царят!
17. А Авесалом рече на Хусая: Тая ли е милостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?
18. И рече Хусай Авесалому: Не; но на оногоз когото избра Господ, и тези люде, и всичките Израилеви мъже, негов ще бъда, и с него ще живея.
19. И после, кому ще слугувам аз? не пред сина му ли? както слугувах пред отца ти, така ще бъда пред тебе.
20. Тогаз рече Авесалом на Ахитофела: Сдумайте се помежду си що ще да правим.
21. И рече Ахитофел на Авесалома: Влез при наложниците на отца си които е оставил да пазят дома; и ще чуе всичкий Израил че си станал ти омразен на отца си; и ще се усилят ръцете на всичките които са с тебе.
22. И поставиха на Авесалома шатър върх къщния покрив, та влезе Авесалом при наложниците на отца си пред всичкия Израил.
23. И съветът на Ахитофел който даваше в онези дни беше както кога би търсил някой съвет от Бога: така се имаше всеки Ахитофелов съвет и пред Давида и пред Авесалома.