1. И когато премина Давид малко върха, ето, Сива, слугата на Мемфивостея, срещна го с два осла оседлани, и имаше на тях двесте хляба, и сто грозда сухо грозде, и сто низаници летни овощия, и мех вино.
2. И рече царят на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са за домородието на царя за да ездят, а хлябовете и летните овощия да ядат момците, а виното да пият които изнемощеят в пустинята.
3. Тогаз рече царят: А де е синът на господаря ти? И рече Сива на царя: Ето, седи в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевий дом ще възвърне на мене царството на отца ми.
4. И рече царят на Сива: Ето, твой е всичкият имот Мемфивостеев. И рече Сива: Кланям ти се: нека намеря благодат пред очите ти, господарю мой царю.
5. И когато дойде цар Давид у Ваурим, ето, излазяше от там человек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син Гираев; и излезе та вървеше и кълнеше,
6. и хвърляше камене върх Давида и върх всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни бяха му от дясно и от ляво.
7. И така говореше Семей и кълнеше: Излез, излез, мъжу кръвниче и мъжу злотворниче!
8. Върна ти Господ всичката кръв на Сауловия дом вместо когото се възцари ти, и предаде Господ царството в ръката на Авесалома сина ти; и, ето, ти се хвана в злото си, защото си мъж кръвник.
9. Тогаз Ависей Саруинът син рече на царя: Защо това мъртво псе да кълне господаря ми царя? остави, моля, да премина и да му отсека главата.
10. А царят рече? Що има между мене и вас, синове Саруини? Нека кълне, защото Господ му рече: Прокълни Давида. а кой ще рече: Защо направи ти така?